Волята – оръжието с което се кове успеха.
Здравейте,
С тази публикация искам да Ви запозная със волята и нейната структура. Тук ще стане въпрос за проявлението на волята в спорта, но лесно можем да приложим нейното значение в живота, във взаимоотношенията ни с хората, в професията ни и като цяло навсякъде. Същността на това знание е фундаментално за психиката на човека и в частност на спортиста.
Волевата подготовка на спортиста е процес, насочен към развитие и формиране у спортиста на способността за съзнателна саморегулация, на определени качества на умствената дейност и моралната сфера, необходими за проява на волево усилие при преодоляване на препятствия и трудности.
Волята се проявява в действията, насочени към преодоляване на препятствия с различна степен на трудност. Волевото действие има определена психическа структура осъзнаване на целта на действието и свързаните с нея мотиви.
Преди да разгледаме волята и нейните видове ще кажем, че тя е способността на човек целенасочено да преодолява трудностите по пътя към поставената от него цел и да я постига, независимо от възникващите препятствия. Състои се във възможността за извършване на волеви действия, в осъществяването на волево поведение и проявата на волеви качества.
Спортната дейност е основата, върху която с предимство се развиват волевите черти на характера. Плътността от трудности и разнообразието от трудности при различните видове спорт са конкретният фактор за развитие на волевите страни на характера.
Трудностите в спорта разкриват волевите черти на организираността при всички спортисти. Тяхното изграждане е успешно, когато са налице: адекватни самооценки за собствените възможности; система от прийоми за конкретизиране на поведението; убедителност в спазването на спортните правила и норми.
Основна волева черта на организираността е дисциплинираността на спортиста. Нейните прояви имат много широк спектър: в спазването на режима, в учебно-тренировъчния процес; в тактическата схема на състезанието; в съблюдаването на нормите на поведение в отбора. Високите изисквания към спортиста са основната трудност, която стои срещу качеството дисциплинираност. Ако спортистът отговаря на поставените му изисквания без достатъчно осмисляне и съзнателност, дисциплинираността се превръща в сляпо подчинение. В случаите, когато спортистът сам си поставя основните изисквания, но без достатъчни разумност и обоснованост, дисциплинираността прераства в пародия на творческа самостоятелност. Истинската дисциплинираност е в мярката: от една страна, да се спазват установените изисквания; от друга – да се търсят нови, по-резултатни прояви на поведение. Изкуството е да се развива не просто дисциплинираност, а и творческата дисциплинираност.
Друга волева черта на организираността е самообладанието на спортиста. Тя се проявява при критични ситуации. При възникване на отрицателни емоционални състояния, при настъпване на силна умора, както и при прогнози за отрицателен изход от състезателния двубой. Основната трудност, която се преодолява чрез качеството самообладание, е възникналата неувереност при екстремални и неочаквани спортни ситуации. Обективна предпоставка на неувереността е фактът, че в спорта е заложена голяма доза неопределеност и непредвидимост.
Чрез съзнателно и задълбочено усвояване на подходяща система от общи и специфични знания и умения спортистът може да се саморегулира независимо от появилите се необичайни и неприятни трудности. Това е показател за развитието на волевата черта самообладание. Ако спортистите знаят и умеят да хладнокръвие, когато са обидени или когато са накърнени интересите им, тогава в живота на отбора възникват по-малко излишни конфликти (свади). В този случай качеството самообладание е предпоставка за културно общуване. Ако спортистът не умее да се справя със ситуация, в която съперникът се държи нечестно или грубо, вместо самообладание той проявява невъздържана или агресивна реакция. Това снижава качеството и ефективността на състезателната дейност.
Волевата черта самообладание се изгражда много трудно. Необходим е и индивидуален подход, чрез който да се отчитат типологическите особености на спортиста.
Общите волеви черти на характера не са достатъчни за спортиста. Специфичните условия и съдържанието на трудностите на всеки отделен вид спорт предизвикват развитието и на специализирани волеви качества. В основата на тяхното структуриране стои качеството целеустременост. Без достатъчно развита целеустременост структурата на специализираните волеви черти на характера лесно може да се разпадне.
Специализираните волеви черти на характера се разделят на две подгрупи:
Волевите черти на активността и черти на твърдостта.
Волевите черти на активността са решителност, смелост и инициативност. Действията в много спортни дисциплини са свързани : с опасности и изискват смелост; с внезапни промени на условията или с усложняване на ситуацията – изискват решителност; с повишена отговорност, когато ситуацията налага да се коригира задачата или на мястото на старата задача да се постави нова – изискват инициативност. Алпинизмът е типичен спорт, който изисква смелост и развива смелостта като черта на характера. Спортните игри, както и други спортни дисциплини като бокс, борба, мотоспорт, ски-слалом, алпинизъм, акробатика развиват в много голяма степен качеството решителност. Повечето от спортовете с игрови характер, както и спортовете от единоборствата силно влияят върху развитието на инициативността.
Волевите черти на твърдостта са търпеливост. упоритост и настойчивост.
Търпеливостта се проявява при необходимост да се изпълнява успешно спортната дейност в допълнително възникващи неблагоприятни условия – външни трудности за състезателя. Освен природни фактори, това може да бъде и съдията, който с повишена взискателност системно санкционира състезателя по всякакъв повод.
Упоритостта е черта, която се разкрива в спортни дисциплини, при които се налага по-често да се преодоляват възникващи неблагоприятни състояния. Например състояние на умора при продължителна дейност, състояние на примиряване – при продължителен застой в спортните постижения.
Настойчивостта се формира в условията на спортни дисциплини, които налагат на спортиста да преодолява поредица от възникващи едно след друго препятствия. Тази активна волева черта на характера осигурява реализирането на поставената състезателна цел, независимо от непрекъснатостта на появяващите се трудности.
Волевите черти на твърдостта за някои спортове са водещи: вдигане на тежести, маратон, дългите бягания в леката атлетика и в ски-спорта.
Специализираните волеви черти на характера имат специфично подреждане и структуриране в отделните спортни дисциплини. Например водеща за футболистите (както и за представителите на други спортни игри и за единоборствата) е инициативността, която принадлежи към групата на волеви черти на активността. В следващия ред са волеви черти на твърдостта – настойчивост и упоритост. А в третата полоса са другите волеви черти на активността – смелост и решителност. При представителите на дългите лекоатлетически бягания и на ски-бяганията водещи са чертите на характера от групата на твърдостта – настойчивост и упоритост. След тях на второ място се подреждат волевите черти на активността решителност и смелост. Гимнастиците и представителите на фигурното пързаляне най-силно развиват волевите черти на активността и решителност. Второ място заемат волевите черти на твърдостта – настойчивост и упоритост.
Развитието както на общите, така и на специализираните волеви черти на характера е едно от условията за постигане на високи спортни постижения.
След приключването на спортната кариера волевите черти на характера се пренасят в другите дейности, на които се отдават вече бившите спортисти. Този пренос е положително явление в биографията на спортиста.
Преди да завърша с тази публикация искам да те поздравя, защото стигна до нейния край и прояви волеви качества. Искам да те помоля, ако ти е харесала да я споделиш с твоите приятели за да разберат повече хора за същността на волята. Накрая искам да си пожелаем повече воля за постигането на личните и професионалните цели.
Скъпи читателю, бъди здрав!
Литература:
Попов, Н. Спортна психология –първа част, издателство НСА ПРЕС, София, 2002г.
Георгиев, М. Речник по спортна психология, издателство НСА ПРЕС, София, 2011г.