Навици
НАВИЦИ
Човешката дейност е сложен процес, който представя сериозни изисквания пред съзнанието и неговото регулиране в непрекъснато променящите се условия на заобикалящата ни среда.
За щастие има механизъм, който облекчава задачите по контрола и по този начин съзнанието може да се насочи по-пълноценно към целта на действието, като осигурява по-ефективна обща регулация.
Но какво представлява навикът?
Навикът е съзнателно заучено и закрепено действие, чиито съставни елементи са доведени до степен на автоматизираност и протичат без пряк контрол от страна на съзнанието, а действието се изпълнява леко, бързо и икономично.
Независимо, че отделните съставни елементи на навика са автоматизирани, като цяло навикът е съзнателно действие. Това предполага предварително създаване на умение за съответните действия.
Умението се проявява във възможността човек да действа правилно въз основа на придобити знания и опит.
Нека определим навика като пресечната точка между знанието, умението и желанието. Изграждането на навик преминава през три основни етапа:
- Етап на началното разучаване – ЗНАНИЕ – създаването на обща представа, КАКВО трябва да се направи;
- Етап на задълбоченото разучаване – УМЕНИЕ – КАК точно да се направи, основното предназначение на този етап е да се попълни умствената програма;
- Етап на затвърждаване и усъвършенстване – ЖЕЛАНИЕ. То е мотивацията, искането да се направи. Психолозите посочват, че за да бъде формиран един навик е необходимо неговото повторение в период от 21 до 40 дни. Моят опит в тази посока е 30 дни за формирането на един навик.
Както видяхме в предната публикация за характера (ХАРАКТЕР), в основата си той се състои от нашите навици.
Има една максима: „ Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие, ако посееш действие, ще пожънеш навик, ако посееш навик, ще пожънеш характер, ако посееш характер, ще пожънеш съдба“.
Навиците са могъщи фактори в живота ни и тяхното подценяване ни е носило доста трудности и неразбиране. Днес за щастие можем много по-ясно да отрием тяхното значение и да можем да ги имаме в арсенала на нашата продуктивност.
Още една добра новина – навиците могат да бъдат научени, могат да бъдат и отучени. Но това не е лесно, необходимо е много време и постоянство.
За да излети една ракета в космоса е необходимо преодоляването на земната гравитация. Много повече енергия се използва в началните минути на излитането.
Навиците също имат гравитационно поле, много по-голямо отколкото хората предполагат или признават.
За да се изкоренят някои дълбоко заложени тенденции като леност, нетърпеливост, егоизъм, зависимост (цигари, алкохол, хазарт и т.н.), не са достатъчни само малко воля или няколко дребни промени в живота.
Изстрелването отнема много енергия, но веднъж отделени от гравитационното поле, нашата свобода придобива ново измерение.
Работейки върху знанието, умението и желанието, ние можем да достигнем до ново равнище на личностна и между личностна продуктивност, разделяйки се със стария начин на мислене, който е бил извор на псевдо сигурност в продължение на години.
Процесът понякога е болезнен. Промяната трябва да бъде мотивирана от по-висока цел, от готовност да подчиним това, което искаме сега, на това, което ще искаме по-късно. Но този процес поражда щастие – за някои хора целта и смисъла на съществуването им.
Завършвам тази публикация с едно частично определение за щастието. То е плод на желанието и способността да се жертва това, което искаме сега, в името на онова, което искаме накрая.