Двигатели на мотивация
В съвременният спорт има много източници на мотивация и поведение. Но върху кои стимули фокусираме вниманието си има ключова роля върху представянето и самото изживяване на емоцията в спорта. Въпреки, че желанието за победа и представяне без грешка да звучат като всеобщи основни ценности на спортното общество те крият в себе си „капан“, който от една страна води до лошо представяне, а от друга е и причина за лошо настроение и дори отказване от спорта.
Кои са двигателите на вашата мотивация?
Нека първо започнем със значението на думата мотивация. Това е движещата сила към постигането на определени цели.
Вътрешната и външната мотивация могат да бъдат определени също като вътрешни двигатели, водещи до вътрешни награди, а външните стимули, водещи до външни награди. Много е вероятно колкото повече мотивационни стимули имаме –– толкова по-голям да е шансът да предприемем действия и да продължим да действаме. Треньорите могат да помогнат най-добре, като помагат на своите спортисти и състезатели да проучат възможно най-много стимули и награди, които да ги карат да действат и да бъдат активни. Ето няколко примера за вътрешни стимули: радост, преживяване , връзка, ценности, идентичност, майсторство, духовност, емоции, семейство и приятели, а ето и някои премери за външни стимули: производителност, печалба, класирания, статистика, трофеи или пари (ако е приложимо). Всичко по-горе може да се използва за мотивация. Проблемът на състезателните арени е фиксирането върху външните стимули като: „Трябва да се класираме“ и „Трябва да победим“, които се превърнаха в стандартни носители на мотивационните изказвания.
Една история за външната мотивация,
която обичам да споделям със спортистите, с които работя е за един пенсионер, който на обед обичал да си подремва. За негово нещастие обаче, по това време на площадката пред дома му се събирала шумна компания момчета, които играели своята футболна среща.
Мъдрият възрастен господин, решил да се справи с този проблем по интелигентен начин. Слязъл на игрището и дал на всяко момче по 10 лева за да вика по-силно. Момчетата зарадвани започнали да дерат гърла.
На следващия ден ситуацията се повторила, само че този път възрастният господин дал на всяко момче по 5 лева. Този път момчетата били по-умерени в тяхната комуникация помежду си.
На третия ден пенсионера излязъл на игрището и видимо притеснен казал на момчетата: „Момчета, аз видях колко се старахте да викате, старахте се и дори вчера, когато ви дадох по-малко пари. Но аз съм пенсионер и парите ми свършиха и днес няма да мога да платя за вашето викане.“
Момчетата разочаровани казали: „Щом нямаш пари, няма да викаме“. Старецът се обърнал към вкъщи с усмивка на уста.
В действителност мотивацията има много имена. Има много неща, които могат да мотивират спортистите, дори най-добрите в света. Неща, които да ги карат да бъдат най-добрата версия на себе си ден след ден и сезон след сезон.
В България победата е издигната на пиедестал. Паметник, пред който всички се кланят. Тя е символ на успех и критерии дали си кадърен или не си. Победата стана източник на увереността и самочувствието и това е добре, когато побеждаваш, но когато губиш е източник на разочарование и провалени кариери.
До какво води проблема свързан с фиксирането върху външните стимули? От една страна те се трансформират в очаквания, цели за постигане и съответно в напрежение от страха на тяхното не постигане. Защо страх? Когато тези очаквания за победа, за класиране не се реализират се получава разочарование (към себе си, от треньора, публика, медии, ръководство, спонсори). Тонове и тонове напрежение, които наливат олово в краката на състезателите, особено в отговорни и решаващи срещи.
Вместо това, препоръчвам на спортистите, с които работя фокусиране върху малки задачи, цели на процеса, които са лесно реализуеми от състезателя, добре усвоени, свързани с неговата роля на игрището.
Изпълнението на тези малки задачи води до по-добро представяне, радост, майсторство и като цяло много вътрешна мотивация.
Един от примерите които представям е баскетболният треньор Джон Уудън, наречен най-великият треньор на всички времена. За 12-годишният период като главен треньор, спечелил десет национални шампионата, седем от които поредни. Това, което е още по впечатляващо са 88 последователни победи.
Източник: viasport.bg/
Основата на тези успехи не са били външни стимули като победата, която в случая се явява като щастлив страничен продукт, а това играчите му да се представят най-добре във всичко, което правят. Именно фокусът върху целите на процеса и малките задачи, свързани с ролята на игрището променят играта от основите й.
Докато външните стимули за победа, реализирането на определен брой точки или желанието за представяне без грешка и тяхното не реализиране играят обратна роля в самочувствието и увереността на спортиста, философията на Джон Уудън дава ново богатство. Фокуса върху това да дадеш най-доброто от себе си. Това е причина да излезеш от мача с високо вдигната глава и високо самочувствие, защото носиш със себе си знанието, че си дал най-доброто от себе си. Това е гориво, което те кара на следващият ден да продължиш да се бориш, за да постигнеш мечтите си.
Кои са вашите двигатели за мотивация!?
Автор: Стойчо Коджабашев, спортен психолог