Всички публикации от Стойчо Коджабашев

Колко е важно дишането ви като спортист?!

СТИВ ЧАНДЛЪР В НЕГОВАТА КНИГА 100 НАЧИНА ДА МОТИВИРАШ СЕБЕ СИ КАЗВА: „ПЛУВАЙТЕ ПОД ВОДА“

Когато Боби фишър се подготвяше за мача си с Борис Спаски за титлата световен шампион по шах?
Той всеки ден плуваше под вода. Използвал е дишането за да обогати кръвта си с кислород.
Фишър знаеше, че шахматните срещи често продължават до късно и предимство има онзи от играчите, чийто мозък е по-добре снабден с кислород.

Ето как, като укрепваше дробовете си, той се изграждаше и като шахматист.

Когато Фишър победи Спаски, мнозина бяха изненадани от неговата удивителна съобразителност и умствена издръжливост, особено в края на дългите партии, когато и двамата играчи би трябвало да са изморени и изтощени. Онова, което поддържаше вниманието на Боби Фишър, не бяха кофеинът или амфетамините, а дишането.

Веднъж генерал Джордж Патьн изнесъл лекция пред своите войници за мощта на мозъка. Той явно е знаел и каква е връзката между дишането и мисленето:

По време на война, както и в мир, човек се нуждае от целия разум, който може да използва – казва Патън. – На никого никога умът не му е бил в повече. А умът идва с кислорода. Кислородьт идва от дробовете, където влиза въздухът, когато дишаме. Кислородът влиза от въздуха в кръвта и тя го пренася до мозъка. Всеки глупак може да удвои обема на дробовете си.

Научих за страстта на Патън да учи войниците да дишат дълбоко от Портър Уилямсън. Бях писал веднъж няколко политически реклами за радиото и телевизията, които привлякоха вниманието на мистър Уилямсън, и един ден той ми се обади и ме покани на обяд. Представи се като авторът на „Принципите на Патън“ и аз приех неговата покана с нетърпение, защото случайно бях прочел тази удивителна книга само, преди няколко седмици. Години наред Уилямсън беше служил в армията като най-доверения юридически съветник на Патън.

Той ми разказа много неща за това какво е да служиш под командването на Патън и какъв наистина вдъхновяващ мотиватор е бил генералът. Повечето думи на Патън в тази книга са възстановени от спомените на Уилямсън за службата му при великия генерал. Уилямсън ми разказа как самият той е загубил крака си поради рак на костта и как на два пъти лекарите погрешно са предричали смъртта му. Той подчерта, че вътрешната му сила често идвала от вдъхновението, получено в дните на службата му при Патън. Уилямсън си припомни:

– Често генерал Патън спираше до бюрото ми и питаше: „Колко време се заседяваш на това бюро? Стани и излез оттук! Двадесет минути след като седнеш на въртящия се стол, мозъкът ти спира да работи. Поддържай тялото си в движение, така че соковете да стигат докъдето трябва. Ще е добре за мозъка! Ако поседиш още малко на този стол, цялата сила на мозъка ти ще отиде в обувките. Не можеш да запазиш съзнанието активно, ако тялото не е.“

Тъкмо този принцип – че акивно съзнание не може да съществува в неактивно тяло – се превърна в тайното оръжие на Боби Фишър, което му позволи да спечели световния шампионат по шах. Кой да предположи, че подводното направи по-добър шахматист? Във всеки случай не и изтощеният и с наднормено тегло шахматен гений Борис Спаски.

Понякога всичко, от което имате нужда, е въздух, който да ви мотивира, докато дишате. Като отидете да потичате или да се разходите, или просто като дишате дълбоко, ще захраните вашия мозък с гориво, което ще му е нужно, за да е свеж и да може да мисли творчески.

Ако искате да се запознаете с дишането, правилното дишане и различни техники за дишане, с които да контролирате поведението си моля да направите запитване!

10 причини да работите за вашата умствена игра

Здравейте,

Откъде знаете, че имате нужда от помощ за умствената игра?

Това е един много важен въпрос, защото спортното изпълнение е до голяма степен психично. Всеки компонент на практика, от рехабилитация от нараняване до конкурентна производителност е силно повлиян от умствената ви работа.

10 начини за подобряване на психичната игра включват:

1. Премахва неприятния дискомфорт от здравата тренировка.

2. Поддържане на положително отношение, когато се сблъскате с кризисен момент по време на сезона.

3. Да не обръщате внимание и да не се разсейвате, да поддържате фокуса си по време на изтощителни състезания.

4. Поддържане на мотивацията през дългия сезон.

5. Да си върнете отново нивата на увереност след грешка срещу опонента.

6. Възстановяване от наранявания и подготовка върху себе си за завръщането си в състезанието.

7. Управление на състезателните ви емоции, особено когато играяте във враждебна среда или играете срещу опоненти, които се опитват да ви подразнят с поведението си.

8. Да бъдете уверени, когато представянето ви не е на необходимото ниво.

9. Излизане извън зоните на комфорт в спорта и реалзиране потенциала ви, с който да „избухнете“ с ефективно представяне.

10. Справяне с високи очаквания от другите и от самите вас, за да се представите по-добре.

Имайте предвид, че този списък е само чесане на повърхността. Всичко, което правите, от играта на шах, до това да пазите вратата по време на футболен мач, всичко е засегнато от умствената ви игра.

С всичко, което се случва психически, ви трябва някой във вашият ъгъл, за да ви подпомогне в развитието на психичната ви игра.

Точно както един диетолог съветва как да подхранвате тялото си, треньорът по психична игра може да ви помогне да навигирате през умствените опасности и активно да развиете силна умствена игра, която ви дава предимство пред конкуренцията.
С изучаването на ефективни стратегии за психичната ви игра, вие сте с едни гърди напред от вашата конкуренция, от вашите съотборници.

Работата с умствената игра в България е рядко явление, и точно тук е скритият потенциал на българският спорт. Един пример: Бътлър – университетски отбор по футбол използва спортен психолог за треньор на отбора по отношение на психичните аспекти на играта.

Джоуи Линдстрьом, първокурсник куотърбек в Бътлър, знае, че трябва да тренира ума си, както и тялото си, ако иска да играе на върха неговите възможности.

Линдстрьом: „Исках да видя как мога да се подготвя по-добре психически. Спортът е 90% психически, петнадесетте сантиметра между ушите ни е най-голямата част от играта ни. Исках начин да се фокусирам вътрешно в себе си, така че да мога да стана по-добър спортист. “

Уил Марти също куотърбек в Бътлър, отбелязва значението на работата върху умствената игра.

Марти: „Мисля, че е по-важно да бъдеш психически готов, отколкото физически готов имах един стар треньор, който използва, израза,“ компетентността поражда увереност „, така че докато съм уверен, че всичко, което правя психически е правилно съм сигурен, че ще преведа това и на терена. “

Вярвам в теб! Ти имаш качесва да работим заедно. Виждам в теб дори повече възможности от първата ни среща. Държа на твоя успех! Искам да направиш кариера и да бъдеш щастлив и удовлетворен!

Можеш да разчиташ на съдействито ми за твоята работа с умствената игра. С програмата увереност за спортисти ще изградим основни техники за увеличаване на увереността, подобряване на концентрацията, борба със съмнението и доверие във вашата игра. Ще надграждаме и ще тренираме вашето най-добро оръжие – вашият ум!

Процесът, в който се учите да бъдете по-добър спортист, е същият процес, в който се учите да бъдете цялостна, здрава и целеустремена личност.

Треньор по спортна психология –
Стойчо Коджабашев

Промяна на настройката, когато нещата не тръгнат добре

Почето хора успяват, защото са твърдо решени да успеят.
Понякога хора със средни способности постигат изключителен успех, защото не знаят кога да спрат.
– Джордж Алън (футболен треньор)

Здравейте приятели,

Всеки спортист в някакъв момент се чувства, че не разполагат с „най-доброто“ днес в тренировката или мача.

Познавате ли усещането, когато от началото на срещата или практиката имате затруднения с надъхани да се конкурират опоненти. Вие започвате бавно или с грешки и изглежда не може да получите в потока за играта.

Вие се чувствате изключено от играта и не сте сигурни защо точно. Този опит може би ви звучи познато …

Помислете за момент, когато просто не сте имали „желаното състояние“.

Как реагирахте? Умът ви изпълни ли се с негативизъм? Почувствахте ли се ядосани или разочаровани? Стигнахте ли до заключения като например „Това не е моят ден“, и подадохте ли оставка, отписвайки тази игра като „Просто един лош ден“?

Много спортисти, правят заключението, „Аз не го имам днес,“ премахват „Аз“ от „борбата“ и психически се отказват. Процесът на мислене е: „Тъй като не разполагам с него, няма нищо което мога да направя за него, така че защо дори да се опитвам.“

Когато започнете да мислите по този начин по време на състезание, това се превръща в самоизпълняващо се пророчество ще се превърне в лошо изпълнение.

Не всички спортисти да реагират по този негативен начин …

Психически издръжливите спортисти водят борба, въпреки че те знаят, че тяхната работа няма да бъде от най-добрите им изпълнения.

Да бъдат „извън играта“ не е причина психически здрави спортисти да спрат да се борят.

Напротив, когато психически здрави спортисти чувстват, че не разполагат с усещането, че всичко им се получава, те се борят по-упорито, изкарват неща от по-дълбоко в себе си и се конкурират по-твърдо.

На тазгодишния Уимбълдън, световният номер 59 тенисист Бърнард Томич показа необходимостта за един спортист да бъде психически устойчив, когато има проблем с подреждането на играта им в началото на състезанието.

След недостатъчна първа загуба, 6-4, 6-3, 6-4, срещу 27-я Миша Зверев, Томич говореше, че не може да влезе в потока на играта.

ТОМИЧ: „. За мен, това е един от най-големите турнири в света, които съм направил наистина добре в моята кариера и, да, аз просто не можах да намеря нищо“

Това изявление на Томич подчертава, че липса на психическата издръжливост може да се отрази на нивото на борбата в спорта …

ТОМИЧ:.. „Не бях психически и физически там, с психическото ми състояние да се представям добре и аз не знам защо, но се чувствах малко по-скучно там, за да бъда напълно честен с вас. Знаете, аз се опитах в края и [Зверев] успя да спечели тази, 6-3 или 6-4, но вече беше твърде късно. „

Винаги ще има възходи и падения през цялото състезание. Ако не можете да се борите и да закърпите положението, ще бъдете поразени в играта при първия знак за бедствие.

Така че, когато не разполагаме с него физически, това е точното време, когато трябва да го вземете психически.

Съвети за психическа издръжливост.

За това как да закърпим положението след слабия старт:

Поддържането на борбата жива е най-ценното ви оръжие, когато нещата не се случват.

Способността да работите усилено в играта си до края на състезанието е знак, че можете да си свършите работата, без да сте в най-добрата ви форма.

Потърсете начини за промяна на инерцията, така че да се върнете в състезанието. Може да е при почивката, когато да се рефокусирате, положително отсъждане от съдията или една добра игра за да го обърнете за вас.

Възползвайте се от факта, че ще се борите в пъти по-усърдно и ще бъдете подготвени психически, за да издърпате обратно потока към вас – тогава винаги ще имате някакъв шанс.

Поеми отговорност!

ПОЕМИ ОТГОВОРНОСТТА

Разширете възможностите на своите спортните постижения.

 

Когато нещата не вървят, както е планирано, започваш ли да играеш на „играта на вината“?

 

Когато загубите игра, направите критична грешка или тотално лошо представяне, прехвърляте ли вината на някой друг?

 

Колко пъти сте чували спортисти или съотборниците казват, „Ако моят съотборник не  обърка нещата, щяхме да спечелим“, „треньор ми не ме харесва и не ми обръща внимание по време  на тренировка“, „Ако реферът свиреше поне 50/50 щяхме да спечелим „, или, “ Моите родители поставят твърде големи очаквания към мен? “

 

Има огромен проблем, когато се занимавате с тези упреци.

 

Може би смятате, че вашите треньори, съотборници, служители или родители, са причината да се представяте слабо, и ако след това казвате, че единственият начин, за да се представите по-добре е, ако те се променят говорим именно за този огромен проблем.

 

„Играта на вината“ основно означава, че не контролирате начина, по който се представяте, а други фактори определят вашият успех или провал.

 

Помислете за момент, този тип мислене намалява максимално участието ви в представянето.

 

Този начин на мислене е:

Без значение колко усърдно работите в подготовката си, резултатите в крайна сметка се определят от други хора или фактори и вие не може да се контролирате ситуацията.

 

Обратното на това мислене е поемане на отговорност за резултатите си.

 

Разбира се, има някои обстоятелства извън контрола ви, като игровото време, времето навън и наранявания например, но по-голямата част от вашите резултати са под ваш контрол … и това е начина, по който трябва да искате да бъде.

 

  • Ако сте приели лична отговорност за вашия успех, тогава имате силата да подобрите ефективността и психичната си нагласа.

 

  • Ако сте приели лична отговорност, ще положите повече усилия в тренировките.

 

  • Ще положите повече внимание на малките неща, които могат значително да повлияе на вашето представяне.

 

  • Ще работите по-усърдно, за да подобрите техниката си.

 

  • Ще имате по- положителна нагласа и чувството на увереност и контрол в състезания.

 

Дори и някои професионалисти бягат от  отговорност и тази липса на отговорност често ги държи в спад или в капан на по-добре представящите се.

 

Новак Джокович се класира на № 1 и води в турнира на АТП класацията за общо 223 седмици.

 

Джокович изглеждаше непобедим, но нещо се промени, след като загуби в първия кръг на Олимпийските игри в Рио и загубата на финала на US Open 2016.

 

Представянето на Джокович започна постепенно леко да спада и той загуби номер 1 в класирането.

 

Джокович имаше две възможности:

 

  1. Поемане на отговорност за неговото потапяне.
  2. Потърси някой виновен.

 

Джокович избра втората и уволни треньора си, фитнес треньора и физиотерапевта си, независимо от факта, че този помощен персонал беше с него, когато той спечели 12 титли от Големия шлем.

 

В изявлението, което той даде по повод за решението си беше противоречиво.

 

Джокович: „Искам да намеря начин да се върна на върха по-силен и по-устойчив… Това не беше лесно решение, но аз и моят екип мислим, че имаме нужда от промяна.“

MELBOURNE, AUSTRALIA – JANUARY 19: Novak Djokovic of Serbia reacts in his second round match against Denis Istomin of Uzbekistan on day four of the 2017 Australian Open at Melbourne Park on January 19, 2017 in Melbourne, Australia. (Photo by Ryan Pierse/Getty Images)

Търсенето Джокович трябва да бъде вътрешно.

 

Как мога да подобря ефективността си?

 

В крайна сметка, можете да контролирате вашата фитнес форма, не вашият фитнес треньор … Вие контролирате техниката си, не  треньор  ви… Вие контролирате рехабилитацията и възстановяването си, а не на физиотерапевта.

 

Въпреки че е важно да имате силна подкрепа от персонала, той е до вас, за да можете вие да се свършите работата.

 

Можете да си върнете контрола, ако вземете лична отговорност за представянето си.

 

Съвети за подобряването на контрола на ефективността Ви:

 

На първо място, да избегвате възпроизвеждането на тези упреци и да обвинявате за неуспеха си други хора или фактори.

 

При оценяването на резултатите си от предстаявянето, погледнете обективно за 1-2 начина, с които да подобрите ефективността си.

 

Ако направите навик поемането на лична отговорност, ще ви се даде възможност да бъдете по-мотивирани и да се намерят начини за подобряване на играта ви.

Какво е психическата издръжливост в спорта?

Какво е психическата издръжливост в спорта? Как може тя да ви помогне?

 

Психическата издръжливост е способността да се справяте с предизвикателствата, имайки висока увереност, способността да се фокусирате и да останете в състояние на концентрация и справяне с конкуренцията.

 

Психическата издръжливост дава на спортиста способността да се представи на най-високия си потенциал при най-стресови условия или важни състезания.

 

За съжаление много спортисти да имат опит, подобни на този спортист…

 

„Аз съм се състезавал в няколко спорта, когато бях млад. Доста бях атлетичен и имах страхотни постижения на тренировки, но бях изключително нервен преди мач…

 

Особено много, когато  бе средата на играта, както и при елиминации в турнири. Иска ми се да имах повече психическата издръжливост, но нямам идея как да се случи това. „

 

Психическата издръжливост ви помага да изпълнявате последователно чрез подобряване на фокуса, увереността и под емоционален контрол представянето си, когато сте под натиск.

 

Психическата издръжливост е способността ви да преодолеете препятствия като грешки, лоши игри, наранявания и други пречки.

 

Психическата издръжливост дава мотивацията за учене, на физическите и умствени умения, необходими за да се конкурирате срещу най-добрите, в най-трудното състезание и да, в крайна сметка, да постигнете целите си.

 

Мисля, че ще ​​се съгласите, че психическата издръжливост е от решаващо значение за всички спортисти …

 

Следващият въпрос е: Как може да се развие или подобри психическата издръжливост?

 

Трябва да се разберат съставките за подобряване на психическата издръжливост.

 

Треньорът на Лудогорец, г-н Георги Дерменджиев използва интересна тактика за повишаване на психическата издръжливост в плейофа за влизане в групите на шампионска лига срещу състава на Червена Звезда – Сърбия.

 

По време на загряваката преди мача накара своя отбор при излизането си да не бяга, а да върви на цяло ходило под бурните освирквания на противниковия отбор.

Така отбора се адаптира към шума по време на мача и резултата за щастие беше положителен.

 

Други стратегии за развитие на психическата издръжливост:

 

  1. Съсредоточете се върху постигането на целите си, и когато нещата не вървят по начина по който сте очаквали. Научете се да продължите напред, към следващото действие.
  2. Бъдете оптимисти, особено по време трудности.
  3. Преодолейте страха от провал, превърнете в навик поемане на рискове. Запомнете, че само този, който стои и гледа не прави грешки, а този който прави грешки е човекът на действието, който прави разликата в мача, в работата и в живота.
  4. В конкуренция, използвайте психически фрази, като самостоятелно си казвайте: „Аз съм най-добрият“, „Нищо не може да ме спре“, и: „Аз ще успея.“ Чували сме тези думи по филмите как американците си ги казват и сме ги смятали за налудничави, но в действителност положителното самовнушение има огромна полза за крайния резултат.

 

Психическата издръжливост не се случва случайно. Трябва да се ангажирате с психическата издръжливост. Тя не може да бъде нещо, което се случва веднъж или два. Вие трябва да се ангажирате с подобряване на психичната си игра всеки ден!

Тя е като мускул, който се тренира.

 

Опитайте този съвет за психическа издръжливост:

 

Определете една цел за психическата издръжливост за всяка практика. Например, може да работите да останете фокусирани и да използвате префокусиране върху различни умения, когато излезе задача.

 

Преди да започнете действие, визуализирайте как  ставате фокусирани в работата, в училище или семейния живот.

Не забравяйте, че психическата издръжливост не става въпрос за действащ проблем от външната страна. Психическата издръжливост е това, което си мислите от вътрешната страна!

Вътрешния човек.

Именно той е разликата във всяко представяне.

 

Ако ви е харесала тази публикация, харесайте я, споделете я, коментирайте я. Така ще ме мотивирате да приготвям и други подобни публикации. Благодаря за вниманието!

21 начина да реализираш себе си

21 ЕФИКАСНИ НАЧИНА ДА ИЗБЕГНЕТЕ ПРОТАКАНЕТО И ДА ВЪРШИТЕ НЕЩАТА ПО-БЪРЗО

 

/из книгата на Брайън Трейси – Изяж Жабата/

 

Книгата на Брайън Трейси – Изяж Жабата е една от ключовите книги които допринесоха за моето професионално и житейско развитие. В нея намерих основни концепции за подреждане и систематизиране на задачи и проекти.

Днес ви представям обобщението на тези 21 начина по които може да направите ваша лична революция и да видите Звездите по-близо от когато и да било.


 

  1. Решете точно какво искате. Яснотата е от първостепенно значение. Преди да започнете, запишете целите и задачите си.
  2. Планирайте предварително всеки ден. Мислете върху лист хартия. Всяка минута планиране ви спестява от пет до десет минути изпълнение.
  3. Прилагайте къ всичко правилото 80/20: То гласи, че 80% от резултатите ви се дължат на 20% от дейността ви. Винаги съсредоточавайте усилията си върху първостепенните 20%.
  4. Мислете за последствията. Вашите най-важни задачи и приоритети са онези, които могат да имат най-сериозни последствия (позитивни или негативни) върху живота и работата ви. Съсредоточавайте се главно върху тях.
  5. Прилагайте азбучния метод. Преди да започнете работа по списъка си с ангажименти, отделете известно време да ги подредите според значимостта им, така ще сте сигурни, че работите по най-важните от тях.
  6. Фокусирайте се върху ключовите си дейности. Идентифицирайте онези резултати, които категорично трябва да постигнете, за да свършите добре работата си.
  7. Съобразявайте се със закона за полезното действие. Никога няма да имате време да свършите всичко, но винаги то ще е достатъчно за най-важните неща. Кои са те?!
  8. Прогответе се изцяло преди да започнете. Преди да започнете каквато и да е работа, направете така, че всичко необходимо за нея да ви е под ръка. Съберете всички книжа, информация и всякакви работни материали, така че след като стартирате, да не се налага да спирате за каквото и да било.
  9. Ъпрейдвайте основните си умения. Колкото повече опит и знания добивате по отношение на ключовите си задължения, толкова по-своевременно ги започвате и по-бързо ги приключвате.
  10. Осигурете подем на специфичните си таланти. Определете точно в какво сте най-добри или в какво бихте могли да бъдете и се отдайте с цулото си сърце именно на това.
  11. Идентифицирайте главните си пречки. Определете спънките, били те външни или вътрешни, отразяващи се върху работат ви, и съсредоточете услията си върху отстраняването им.
  12. Стъпка по стъпка. Можете да изпълните и най-обемната и комплексна задача, ако подходите по нея разделяйки я на малки части.
  13. Упражнете натиск върху себе си. Представете си, че ви се налага да напуснете града за едни месец още утре и затова бързо трябва да урудите най-важните си ангажименти.
  14. Развийте потенциала си. Идентифицирайте периодите, през които се чувствате в най-добра физическа и психическа форма, и ги посветете на най-належащите си задачи. Осигурявайте си достатъчно почивка, за да можете да работите пълноценно.
  15. Бъдете активни и мотивирани. Търсете положителното във всяка ситуация. Фокусирайте вниманието си повече върху решението на един проблем, отколкото върху самия проблем. Винаги бъдете оптимисти и конструктивни.
  16. Практикувайте креативна избирателност. Тъй като не сте в състояние да извършите цялата налична работа, трябва да се научите да отсявате несъществените неща, така че да имате достатъчно време да се захванете със съществентите.
  17. Започвайте с най-трудното. Вземете твърдо решение винаги да започвате деня с най-съществените си дейности и дане се разсейвате с нищо друго, докато не приключите с тях.
  18. Разбивайте на части задачите си. Разбивайте големите си и комплексни проекти на фрагменти и после работете по всеки фрагмент поотделно, като този принцип малко се повтаря, но може би има защо.
  19. Разделяйте времето на големи блокове. Организирайте работните си дни на големи блокове, в които да се концентрирате върху най-значимите си задължения.
  20. Развийте чувство за спешност. Създайте си навика да приключвате бързо ключовите си задачи. Спечелете си репутацията на човек, който върши работата си бързо и качествено.
  21. Похдождайте към всяка задача обособено. Поставете си ясни приоритети, започнете веднага с най-съществения ангажимент и работете, докато не го приключите на 100%. Именно това е ключът към качественото изпълнение и максималната лична ефективност.

 

Взамайки решение да прилагате и 20% от тези принципи вашият бъдещ успех ще бъде безграничен. Можете редовно да си ги припомняте докато не станат ваша втора природа, да се вкоренят трайно в мисленето и действията ви.

Вземете си добър треньор

Историята.

Имало един спортист,  недоволен от играта си. Той наемал личен треньор, не защото треньорът му е по-добър играч, който ще го научи на нещо ново или хитро, а защото треньорът може да се дистанцира от спортиста и да гледа на него обективно.

Когато наблюдавал изпълнението на спортиста забелязал нещо, което недостигало.

– Искаш ли да поработим върху това? – попитал треньора.

– Съгласен съм. – отвърнал спортиста.

Без да скрива нищо, а понякога дори безжалостно казвал нещата такива, каквито са треньора описвал състоянието на спортиста. На спортиста не му харесвало това, което той вижда, но след разговора с него винаги се чувствал по-силен.

Тренировките били толкова разтърсващи, че приличали на един инцидент за който ще ви разкажа сега.


Примерът.

Младо момче си наранило коляното по време на футболен мач. Подуло се и целят крак се схванал. Когато седнало на пейката с опънат напред крак, един лекар, чийто син играел в същия отбор коленичил до него.

– Хайде сега да си свиеш крака – казал лекаря, като държал внимателно подутото коляно.

-Не мога – казало момчето.

– Не можеш ли? – погледнал го той. – Защо?

– Защото опитах, но наистина много ме боли.

Лекарят го погледнал за секунда и после казал простичко:

– Тогава направи така, че да те заболи.

При този отговор момчето се стреснало. Да направи така, че да го заболи? Умишлено? Но после, без да каже нищо повече, бавно свило крака си. Усетило невероятна болка, но това нямало значение. Било като хипнотизирано от категоричността на лекаря.

Лекаря масажирал известно време коляното с пръстите на ръцете си  и успокоително кимнал. Трябвало да направят рентгенова снимка и обичайният преглед, но за момента нямало нищо сериозно.

Това което обаче било най-важно в случая, е че цялото детство на момчето се характеризирало със стремежа да избягва всякакви болки и неудобства, а сега изведнъж разбрало, че ако се наложи, може да си причини болка – и то без да му мигне окото. Вероятно не било страхливеца, който винаги смятало, че е. Изглежда в него имало толкова смелост, колкото и във всеки друг. Било само нужда да поиска да я прояви.


Поуката.

Този инцидент е пример за това, за начина по който треньора действал. Той изисквал от спортиста да проявява качества, които дори неподозирал, че притежава.

Това е пример и за теб, който четеш в момента тези редове. Веднъж приел да бъдеш обучаван, ти ще срещнеш и извлечеш удовлетворение от същите предизвикателства,  с които трябва да се справят големите актьори и спортисти от цял свят. Когато това стане, ти няма да си по-слаб – напротив. Ще станеш по-силен и ще поемеш отговорността да промениш себе си.

Най-добрите треньори ни учат как да изучаваме себе си. Иска се смелост, за да пожелаеш да се обучиш, но наградата си, която получаваш в замяна е много по-значима. Най-хубавите моменти идват тогава – когато започнеш да правиш неща, от които преди това си  се страхувал.

Може би в един момент ще си кажеш:

– Не мога да направя това и това. Не знам дали ще се справя.

Тогава не бъди себе си – не бъди този, който няма да се справи. Щом неможеш, нека някой друг да го направи.  Превърни се в някой, който може да го направи. Бъди Меси, бъди Роналдо, бъди Джокович, който и да е – без значение, просто го направи!

Следният текст на френският философ Гийом Аполинер илюстрира много подходящо тази идея:

Стъпете на ръба!  – каза той.

Страхуваме се. – отговориха те.

Стъпете на ръба – повтори той.

Те стъпиха.

Той ги бутна.

И те полетяха.

Изборът на подходящ треньор е от изключителна важност за развитието ти. Това ще те води до по-голяма мотивация и растеж.

IMG_4110 filter

 

Волята – оръжието с което се кове успеха.

Здравейте,

С тази публикация искам да Ви запозная със волята и нейната структура.  Тук ще стане въпрос за проявлението на волята в спорта, но лесно можем да приложим нейното значение в живота, във взаимоотношенията ни с хората, в професията ни и като цяло навсякъде. Същността на това знание е фундаментално за психиката на човека и в частност на спортиста.

Волевата подготовка на спортиста е процес, насочен към развитие и формиране у спортиста на способността за съзнателна саморегулация, на определени качества на умствената дейност и моралната сфера, необходими за проява на волево усилие при преодоляване на препятствия и трудности.

Волята се проявява в действията, насочени към преодоляване на препятствия с различна степен на трудност. Волевото действие има определена психическа структура осъзнаване на целта на действието и свързаните с нея мотиви.

Преди да разгледаме волята и нейните видове ще кажем, че тя е способността на човек целенасочено да преодолява трудностите по пътя към поставената от него цел и да я постига, независимо от възникващите препятствия. Състои се във възможността за извършване на волеви действия, в осъществяването на волево поведение и проявата на волеви качества.

Спортната дейност е основата, върху която с предимство се развиват волевите черти на характера. Плътността от трудности и разнообразието от трудности при различните видове спорт са конкретният фактор за развитие на волевите страни на характера.

Трудностите в спорта разкриват волевите черти на организираността при всички спортисти. Тяхното изграждане е успешно, когато са налице: адекватни самооценки за собствените възможности; система от прийоми за конкретизиране на поведението; убедителност в спазването на спортните правила и норми.

Основна волева черта на организираността е дисциплинираността на спортиста. Нейните прояви имат много широк спектър: в спазването на режима, в учебно-тренировъчния процес; в тактическата схема на състезанието; в съблюдаването на нормите на поведение в отбора. Високите изисквания към спортиста са основната трудност, която стои срещу качеството дисциплинираност. Ако спортистът отговаря на поставените му изисквания без достатъчно осмисляне и съзнателност, дисциплинираността се превръща в сляпо подчинение. В случаите, когато спортистът сам си поставя основните изисквания, но без достатъчни разумност и обоснованост, дисциплинираността прераства в пародия на творческа самостоятелност. Истинската дисциплинираност е в мярката: от една страна, да се спазват установените изисквания; от друга – да се търсят нови, по-резултатни прояви на поведение. Изкуството е да се развива не просто дисциплинираност, а и творческата дисциплинираност.

Друга волева черта на организираността е самообладанието на спортиста. Тя се проявява при критични ситуации. При възникване на отрицателни емоционални състояния, при настъпване на силна умора, както и при прогнози за отрицателен изход от състезателния двубой. Основната трудност, която се преодолява чрез качеството самообладание, е възникналата неувереност при екстремални и неочаквани спортни ситуации. Обективна предпоставка на неувереността е фактът, че в спорта е заложена голяма доза неопределеност и непредвидимост.

Чрез съзнателно и задълбочено усвояване на подходяща система от общи и специфични знания и умения спортистът може да се саморегулира независимо от появилите се необичайни и неприятни трудности. Това е показател за развитието на волевата черта самообладание. Ако спортистите знаят и умеят да хладнокръвие, когато са обидени или когато са накърнени интересите им, тогава в живота на отбора възникват по-малко излишни конфликти (свади). В този случай качеството самообладание е предпоставка за културно общуване. Ако спортистът не умее да се справя със ситуация, в която съперникът се държи нечестно или грубо, вместо самообладание той проявява невъздържана или агресивна реакция. Това снижава качеството и ефективността на състезателната дейност.

Волевата черта самообладание се изгражда много трудно. Необходим е и индивидуален подход, чрез който да се отчитат типологическите особености на спортиста.

Общите волеви черти на характера не са достатъчни за спортиста. Специфичните условия и съдържанието на трудностите на всеки отделен вид спорт предизвикват развитието и на специализирани волеви качества. В основата на тяхното структуриране стои качеството целеустременост. Без достатъчно развита целеустременост структурата на специализираните волеви черти на характера лесно може да се разпадне.

Специализираните волеви черти на характера се разделят на две подгрупи:

Волевите черти на активността и черти на твърдостта.

Волевите черти на активността са решителност, смелост и инициативност. Действията в много спортни дисциплини са свързани : с опасности и изискват смелост; с внезапни промени на условията или с усложняване на ситуацията  –  изискват решителност; с повишена отговорност, когато ситуацията налага да се коригира задачата или на мястото на старата задача да се постави нова – изискват инициативност. Алпинизмът е типичен спорт, който изисква смелост и развива смелостта като черта на характера. Спортните  игри, както и други спортни дисциплини като бокс, борба, мотоспорт,  ски-слалом, алпинизъм, акробатика развиват в много голяма степен качеството решителност. Повечето от спортовете с игрови характер, както и спортовете от единоборствата силно влияят върху развитието на инициативността.

Волевите черти на твърдостта са търпеливост. упоритост и настойчивост.

Търпеливостта се проявява при необходимост да се изпълнява успешно спортната дейност в допълнително възникващи неблагоприятни условия – външни трудности за състезателя. Освен природни фактори, това може да бъде и съдията, който с повишена взискателност системно санкционира състезателя по всякакъв повод.

Упоритостта е черта, която се разкрива в спортни дисциплини, при които се налага по-често да се преодоляват възникващи неблагоприятни състояния. Например състояние на умора при продължителна дейност, състояние на примиряване – при продължителен застой в спортните постижения.

Настойчивостта се формира в условията на спортни дисциплини, които налагат на спортиста да преодолява поредица от възникващи едно след друго препятствия. Тази активна волева черта на характера осигурява реализирането на поставената състезателна цел, независимо от непрекъснатостта на появяващите се трудности.

Волевите черти на твърдостта за някои спортове са водещи: вдигане на тежести, маратон, дългите бягания в леката атлетика и в ски-спорта.

Специализираните волеви черти на характера имат специфично подреждане и структуриране в отделните спортни дисциплини. Например водеща за футболистите (както и за представителите на други спортни игри  и за единоборствата) е инициативността, която принадлежи към групата на волеви черти на активността. В следващия ред са волеви черти на твърдостта – настойчивост и упоритост. А в третата полоса са другите волеви черти на активността – смелост и решителност. При представителите на дългите лекоатлетически бягания и на ски-бяганията водещи са чертите на характера от групата на твърдостта – настойчивост и упоритост. След  тях на второ място се подреждат волевите черти на активността решителност и смелост. Гимнастиците и представителите на фигурното пързаляне най-силно развиват волевите черти на активността и решителност. Второ място заемат волевите черти на твърдостта – настойчивост и упоритост.

Развитието както на общите, така и на специализираните волеви черти на характера е едно от условията за постигане на високи спортни постижения.

 

Mind Map 8

След приключването на спортната кариера волевите черти на характера се пренасят в другите дейности, на които се отдават вече бившите спортисти. Този пренос е положително явление в биографията на спортиста.

Преди да завърша с тази публикация искам да те поздравя, защото стигна до нейния край и прояви волеви качества. Искам да те помоля, ако ти е харесала да я споделиш с твоите приятели за да разберат повече хора за същността на волята. Накрая искам да си пожелаем повече воля за постигането на личните и професионалните цели.

 

Скъпи читателю, бъди здрав!

 

Литература:

Попов, Н. Спортна психология –първа част, издателство НСА ПРЕС, София, 2002г.

Георгиев, М. Речник по спортна психология, издателство НСА ПРЕС, София, 2011г.

Навици

НАВИЦИ

 

Човешката дейност е сложен процес, който представя сериозни изисквания пред съзнанието и неговото регулиране в непрекъснато променящите се условия на заобикалящата ни среда.

За щастие има механизъм, който облекчава задачите по контрола и по този начин съзнанието може да се насочи по-пълноценно към целта на действието, като осигурява по-ефективна обща регулация.

Но какво представлява навикът?

Навикът е съзнателно заучено и закрепено действие, чиито съставни елементи са доведени до степен на автоматизираност и протичат без пряк контрол от страна на съзнанието, а действието се изпълнява леко, бързо и икономично.

Независимо, че отделните съставни елементи на навика са автоматизирани, като цяло навикът е съзнателно действие. Това предполага предварително създаване на умение за съответните действия.

Умението се проявява във възможността човек да действа правилно въз основа на придобити знания и опит.

Нека определим навика като пресечната точка между знанието, умението и желанието.  Изграждането на навик преминава през три основни етапа:

  1. Етап на началното разучаване – ЗНАНИЕ – създаването на обща представа, КАКВО трябва да се направи;
  2. Етап на задълбоченото разучаване – УМЕНИЕ – КАК точно да се направи, основното предназначение на този етап е да се попълни умствената програма;
  3. Етап на затвърждаване и усъвършенстване – ЖЕЛАНИЕ. То е мотивацията, искането да се направи. Психолозите посочват, че за да бъде формиран един навик е необходимо неговото повторение в период от 21 до 40 дни. Моят опит в тази посока е 30 дни за формирането на един навик.

IMG_8733

Както видяхме в предната публикация за характера (ХАРАКТЕР), в основата си той се състои от нашите навици.

Има една максима: „ Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие, ако посееш действие, ще пожънеш навик, ако посееш навик, ще пожънеш характер, ако посееш характер, ще пожънеш съдба“.

Навиците са могъщи фактори в живота ни и тяхното подценяване ни е носило доста трудности и неразбиране. Днес за щастие можем много по-ясно да отрием тяхното значение и да можем да ги имаме в арсенала на нашата продуктивност.

Още една добра новина – навиците могат да бъдат научени, могат да бъдат и отучени. Но това не е лесно, необходимо е много време и постоянство.

За да излети една ракета в космоса е необходимо преодоляването на земната гравитация. Много повече енергия се използва в началните минути на излитането.RAKETA

Навиците също имат гравитационно поле, много по-голямо отколкото хората предполагат или признават.

За да се изкоренят някои дълбоко заложени тенденции като леност, нетърпеливост, егоизъм, зависимост (цигари, алкохол, хазарт и т.н.), не са достатъчни само малко воля или няколко дребни промени в живота.

Изстрелването отнема много енергия, но веднъж отделени от гравитационното поле, нашата свобода придобива ново измерение.

Работейки върху знанието, умението и желанието, ние можем да достигнем до ново равнище на личностна и между личностна продуктивност, разделяйки се със стария начин на мислене, който е бил извор на псевдо сигурност в продължение на години.

Процесът понякога е болезнен. Промяната трябва да бъде мотивирана от по-висока цел, от готовност да подчиним това, което искаме сега, на това, което ще искаме по-късно. Но този процес поражда щастие – за някои хора целта и смисъла на съществуването им.

Завършвам тази публикация с едно частично определение за щастието. То е плод на желанието и способността да се жертва това, което искаме сега, в името на онова, което искаме накрая.

 

ХАРАКТЕР?

Здравей,

Преди няколко дни направих допитване в Twitter, относно интереса на хората спрямо характер и навиците. Определено резултата е в полза на характера и в тази публикация ще се опитам да отместя завесата за да можем да видим по-отблизо що е то характер.

FullSizeRender

Бърза справка в Интернет речник http://rechnik.info/%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80 и получаваме следната информация:

ХАРАКТЕР

мн. характери, (два) характера, м.
1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер.
2. Прен. Литературен герой, образ. Писателят рисува различни характери.
3. Само ед. Упоритост, последователност, твърда воля. Човек с характер.
4. Само ед. Отличителна черта, особеност, естество. Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?

Психологията ни казва, че характера е психично свойство, такова психично явление, породено от постоянно проявяващи се психични състояния като радост, тъга, тревожност, и т.н.

Истината е, че всяко действие влияе на характера. Всяко действие в живота, колкото и малко да е, оказва своето влияние за формирането на характера.

Как образно да си представим характера. Ако можем да кажем, че характера са плодовете от нашите действия и мисли, то умът е градината, където те растат и узряват.

Характерът е като сграда, която ден след ден се издига, макар собственикът да не съзнава това.

Умствените и моралните сили не представляват характер, те са таланти, които трябва да култивираме и които, ако бъдат разумно развивани, ще създадат правилен характер. Човекът може да притежава скъпоценно семе, но това семе не е овощна градина. Умът е градината; характерът са плодовете.

За тези с интерес към навиците ще дам успокоение, че именно те са тухлите, с които строим сградата на нашия характер и специално за тях ще има отделна статия за навиците и тяхното формиране. Заедно ще можем да открием колко могъщ инструмент са за лична и професионална производителност.

Очи, отправени постоянно към целта.

Ако си представим, че сме спортисти и се стремим към победата, какви особености би имал идеалният характер?

  1. На първо място това ще бъде установен характер – на спортиста не му е присъщо неопределено поведение, свойствено за хора с неустановен характер.
  2. Убедителен характер – проявяващ се в трайно изградените връзки между личностни качества и поведението му. Рядко се срещат спортисти с неубедителен характер, на които е присъщо декларативно съзнание и лековато поведение;
  3. Силен характер, развиващ се в пълната мобилизация на ум и воля за постигане на резултати. Слабият характер, който стои в основата на капитулантското поведение е почти изключение.
  4. Твърд характер – доколкото неотклонно и настойчиво решава нарастващите по трудност спортни задачи. Колебливият характер е противопоказен за висококласния спортист. Image-1 (2)

Установен, убедителен, силен и твърд характер могат да имат и хора, които са извън сферата на спортната дейност. Можеш да го имаш и ти, стига да вземеш решение да го развиваш, за да можеш да береш плодовете му.

Разбираш ли, това не са материални блага, това са блага, които създаваш в ума си, но имат безценна стойност защото винаги можеш да разчиташ на тях.

Те са като един нескончаем извор за мотивация и вдъхновение.

За съжаление, не можем да изградим нашият характер за едни ден и да кажем готово, имам характер, който ще ми носи радост както на мен, така и на близките ми, колегите, ръководителите и т.н.

Нужно е търпение. Ако бързаш, ще потънеш в отчаяние, ако се взираш във всичките си дефекти, които трябва да бъдат победени.

Добрата новина, е че в теб има сила и нейното име е волята.

Но за волята ще има отделна публикация и то когато й дойде времето. А сега ще имаш възможността да избереш следващата публикация.

Изборът ще бъде между НАВИЦИ и ВОЛЯ. Можеш да гласуваш на профила ми в twitter.com/doburc в рамките на следващите 24 часа, като ще завърши в 17:00 на 05.05.2016г.

Пожелавам ти характер, който да премества планини!

Image-1 (3)